Данъчни амортизируеми активи

С днешната данъчна консултация ще се опитам да ви дам някои насоки при определяне на данъчния финансов резултат на Вашето дружество при наличие на данъчни амортизируеми активи.

Данъчни амортизируеми активи – видове:

Съгласно ЗКПО данъчните амортизируеми активи са:

1. данъчните дълготрайни материални активи;
2. данъчните дълготрайни нематериални активи;
3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;
4. последващите разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели.

Данъчни дълготрайни материални активи

Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. седемстотин лева (на основание § 66 от ПЗР на ЗКПО този стойностен праг се прилага за активи, придобити след 31.12.2007 г.).

Данъчни дълготрайни нематериални активи

1. начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи;
(тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив).

2.придобити нефинансови ресурси, които:

а) нямат физическа субстанция;
б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;
в) имат ограничен полезен живот;
г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:

– стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

– седемстотин лева (на основание § 66 от ПЗР на ЗКПО този стойностен праг се прилага за активи, придобити след 31.12.2007 г.).

Данъчни амортизируеми активи – особености:

Счетоводни разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив

На основание  ЗКПО счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи  се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на ЗКПО.

Данъчен съвет: Репутация – Съгласно ЗКПО репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, НЕ Е данъчен амортизируем актив. Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

Данъчни разлики формирани при облагане по ЗКПО

В днешната данъчна консултация ще се опитам да разясня как се формира резултата от дейността за облагане с данъци.

Спед ЗКПО данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. сумите, предвидени в този закон.

Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на ЗКПО.

Данъчна временна разлика е:

1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно  ЗКПО;

2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно ЗКПО.

Видове данъчни временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях

1. Разходи (загуби) с характер на данъчни временни разлики

Когато в ЗКПО е посочено, че разход (загуба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване, с разхода (загубата) се:

– намалява счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно ЗКПО

– увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата)

2. Приходи (печалби) с характер на данъчни временни разлики

Когато в ЗКПО е посочено, че приход (печалба), който не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане и ще бъде признат през следващи години при настъпване на условието за признаване, с прихода (печалбата) се:

– увеличава счетоводният финансов резултат в годината на настъпване на условието за признаване съгласно ЗКПО

– намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата)

Както е известно, сумата на дължимите подоходни данъци се определя на основата на т.н. данъчна печалба. Това е печалбата за даден период, определена чрез данъчно преобразуване на счетоводната печалба или загуба в съответствие с действуващото данъчно законодателство, която подлежи на облагане с данъци. Схемата, по която се определя данъчната печалба, е следната:

счетоводна печалба (загуба)
+ положителни постоянни разлики
+ положителни временни разлики
– отрицателни постоянни разлики
– отрицателни временни разлики
= облагаема печалба (загуба)

От това следва, че сумата на данъчната (облагаемата) печалба и сумата на счетоводната печалба са различни величини. Различието най-общо се дължи на непризнаването на някои разходи – изцяло или за превишението над нормативно определен размер, от данъчните органи, или на нулева данъчна основа на някои приходи (например получените дивиденти от печалбата на местни лица), или, накрая, на данъчни облекчения (за дарение, пренасяне на загуба от минали периоди и други), предоставяни на предприятията при определени условия.

Една част от разликите между сумите на счетоводния и на данъчния доход са постоянни, т.е., когато бъдат установени те винаги се отразяват върху облагаемата печалба за периода и се отнасят само за него. Положителните постоянни разлики се формират от разходи, които са отчетени през периода и са намалили счетоводната печалба, но не се признават като такива или не се признават във фактическия им размер от данъчните органи, поради това, че се дължат на пропуски в работата и в управлението на предприятието. Произтичащите от тях данъци се покриват от печалбата за периода. Отрицателните постоянни разлики се формират от приходи, които са отчетени и са увеличили счетоводната печалба за периода, но имат нулева данъчна основа за този период, т.е. не им се приписва никакава сума от данъчните органи при определяне на данъчната (облагаемата) печалба, или са данъчни облекчения.

Другата част от разликите между счетоводния и данъчния доход са временни. Те се дължат на несъвпадането по време на счетоводното отчитане и на данъчното признаване на някои приходи и разходи. Общата сума на тези приходи и разходи в счетоводния и в данъчния доход в крайна сметка ще се изравнят, но в различно време. Поради обусловеността им от времето тези разлики имат обратно действие в следващи периоди, т.е. вземат се предвид при определянето на облагаемата печалба в периода на възникването им, но също и в следващ период, в които се проявяват с обратно действие върху облагаемата печалба. Данъците, които произтичат от временните разлики, се наричат данъчен ефект.

Временните разлики също биват положителни и отрицателни според влиянието им върху облагаемата печалба. Положителните временни разлики увеличават облагаемата печалба за периода, в който възникват, и са носители на положителен данъчен ефект. Те се формират от разходи, които са отчетени счетоводно през периода, но ще бъдат признати от данъчните органи в следващ период при настъпване на обратното действие на разликата чрез намаляване на облагаемата печалба. Затова данъкът, който произтича от временна положителна разлика, трябва да се внесе в приход на общината и бюджета в периода на възникване на разликата и да се приеме като авансово плащане на бъдещи данъци. По същество възниква вземане, т.е. отложен данъчен актив.

Отрицателните временни разлики намаляват облагаемата печалба през периода на възникването им. Това е начинът да получат данъчно признание отчетени в по-ранни периоди разходи и да се възстанови платеният тогава данък за тях, а също и начин да се отложи в бъдещ период плащането на данъци. Отрицателните временни разлики, следователно, са носители на отрицателен (смаляващ) данъчен ефект. Те се формират поради по-висока данъчна основа (данъчно признат размер) на даден разход за периода от счетоводно отчетения му размер, поради изплащане или възстановяване през периода на счетоводната стойност на данъчен ефект от минал период (такъв е случаят с реинтегрирането в печалбата на провизии за събрани вземания), или поради отсрочване в бъдеще на данъчно задължение. В съответствие с това в периода на установяване на временните отрицателни разлики предприятието си възстановява отложените данъчни активи или си създава отложени данъчни пасиви.

Данъчните ефекти от временните разлики у нас се отчитат счетоводно по т.н. пасивен метод (МСС 12 Отчитане на данъците от дохода), т.е. като реални вземания и задължения. Този факт изисква при промяна на данъчните ставки за печалбата в следващи периоди да се преизчесляват и салдата на отложените данъчни активи и пасиви.

Обратното действие на временните разлики в следващи периоди, което се изразява в последващо уреждане на разчетите за тях, поражда една особеност. Тя се изразява в това, че данъците, произтичащи от временните разлики, не се покриват за сметка на печалбата, а само оформят общия разход за данъци за периода. За сметка на печалбата за периода се покриват данъците, определени на основата на данъчно преобразуваната счетоводна печалба само с постоянните разлики. Сумата на тези данъци образува текущия разход за данъци от печалбата, който се посочва в разходната част на отчета за приходите и разходите в намаление на счетоводната печалба. Това уточнение има важно значение за по-нататъшното изясняване на разчетите на предприятието за данъците от печалбата при възможните варианти – счетоводна и облагаема печалба, счетоводна загуба и облагаема печалба.

Методиката на счетоводното отчитане на данъците от печалбата и на вноските за данъци е изградена в съответствие с изложеното нормативно третиране на тяхната същност. За отчитане на разчетите на предприятието с бюджета за данъците от печалбата и данъчните вноски се използват с/ка 451 Разчети с общините и с/ка 452 Разчети за данъци върху печалбата. Те могат да се окажат активни или пасивни в края на периода поради авансовото внасяне през периода на данъчни вноски. За отчитане на разчетите с характер на отложени данъчни активи (вземания в следващи периоди) се използва активната с/ка 4971 Възстановими данъчни временни разлики, а за отчитане на разчетите с характер на отложени данъчни пасиви (задължения за следващи периоди) пасивната с/ка 4972 Дължими данъчни временни разлики.

Алтернативни данъци

Това е четвъртата от поредицата данъчни консултация с информация и полезни съвети за видовете данъци, които Закона за корпоративно подоходно облагане регламентира като приложими към данъчните субекти. Тази статия се отнася за данъци, алтернативни на корпоративния данък. С тези данъци се облагат следните лица или дейности:

Хазартна дейност

Данъкът се определя не на база на реализираната печалба, а на база на направените залози или хазартните съоръжения. С данък върху хазартната дейност се облага:

1. Хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга..

– Обект на облагане – Хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

– Данъчно задължени лица – Организаторите на хазартните игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

– Данъчна основа – Увеличението на цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга .

– Данъчна ставка – 15 на сто

– Деклариране на направените залози и данъка – Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

– Внасяне на данъка – Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от оператора на телефонната или друга електронна съобщителна услуга в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

Операторът на телефонната или друга електронна съобщителна услуга е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонната или друга електронна съобщителна услуга.

2. Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино.

– Обект на облагане – Хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

– Данъчно задължени лица – Организаторите на хазартни игри  с игрални автомати и игри в игрално казино.

– Размер на данъка
а. за игрален автомат в игрална зала и игрално казино, съответно всяко игрално място от него 500лв. на тримесечие;
б. за рулетка в казино за игрална маса – 22 000лв. на тримесечие за всяка игрална маса;

в. за друго игрално оборудване в казино – 5000лв. на тримесечие за всяко игрално оборудване;

– Деклариране на данъка – Данъкът се декларира с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.

– Внасяне на данъка – Данъкът се внася в сроковете за декларирането му. На основание ЗКПО хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино,  организирани онлайн се облага с корпоративен данък.

3. Данък върху помощните и спомагателни дейности

– Обект на облагане – По смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Закона за хазарта „Помощни и спомагателни дейности“ са обслужващите дейности на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствено игрално оборудване, публикуване, излъчване и издаване на информация, която не представлява реклама и е във връзка с дейността, кафе-бар и други подобни.

– Размер на данъка – На основание  ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта при игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга се облагат се с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

– Деклариране на данъка – Данъкът се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице и се внася в срок до 31 март на следващата календарна година.

– Отчетност – На основание ЗКПО  данъчно задължените лица са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция за приходите.

Данъчно задължените лица подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

– Санкции – Съгласно разпоредбата на ЗКПО за невнесения в срок дължим данък се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Съгласно разпоредбата на ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Съгласно разпоредба на ЗКПО данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си за подаване на годишен отчет за дейността се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

Съгласно разпоредба на ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Бюджетни предприятия – дължат данък върху приходите си от стопанска дейност и наем;

– Данък върху приходите (дължим от бюджетните предприятия) – Съгласно ЗКПО приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество се облагат с данък върху приходите.

– Данъчната ставка е в размер на 2 на сто за общините и 3 на сто – за останалите бюджетни предприятия.

– Кой плаща този данък  – Бюджетните предприятия, определени с § 1, т.1 от ДР на Закона за счетоводството, които реализират приходи от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.  Данъкът се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане

- Срокове за деклариране и плащане – До 31 март на следващата календарната година – подаване на декларация и внасяне на данъка за предходната година.

– Деклариране на данъка върху приходите – Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

– Плащане на данъка върху приходите
а. по банков път. По сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.
б. чрез Интернет. Плащането по интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП.
в. с пощенски запис за данъчно плащане.

В записа се вписват адреса и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.

– Санкции – Съгласно ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си за подаване на годишен отчет за дейността, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно ЗКПО установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Опериране на кораби – данъкът се дължи върху тонажа на ползваните кораби, но режимът се прилага по избор.

Данък върху дейността от опериране на кораби – данъчно задължените лица, посочени в ЗКПО, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби. Данъчната ставка е 10 на сто. Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по този ред, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години. За всички останали дейности, извън подлежащите на облагане с алтернативния данък, данъчно задължените лица подлежат на облагане с корпоративен данък.

Кой има право да плаща алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби?

– Обект на облагане – Този данък се заплаща от лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

а. са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

б. оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;

в. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;

г. комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

д. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство.

е. Осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.

– Данъчно задължени лица – Данъчно задължени лица за данъка върху дейността от опериране на кораби са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:

а. за тях са изпълнени условията, посочени по-горе в т. 1, 5 и 6;   

б. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;

в. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

– Ограничения в обхвата на данъка – Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане на дейността от опериране на кораби за:
морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

а. риболовни кораби;
б. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;
в. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;
г. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

- Срокове за деклариране и плащане

а. до 31-ви декември на предходната календарна година –  подаване на  декларация за упражняване правото си на избор;

б. до 31 март на следващата календарна година – подаване на годишна данъчна декларация  и внасяне на дължимия данък за предходната календарна година.

– Деклариране на данъка върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация на кораба. Годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.
На основание чл. 259, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността. Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.

– Декларациите се подават:
а. в офиса на Националната агенция за приходите по регистрация или
б. чрез лицензиран пощенски оператор

– Данъкът се внася:

а. по банков път – По сметки към републиканския бюджет за ТД на НАП по регистрация.

б. чрез Интернет – Плащането по интернет изисква дебитна карта и регистрация в интернет-страниците на E-pay и на НАП. Повече за плащането на данъци и осигуровки по Интернет с дебитна карта.

в. с пощенски запис за данъчно плащане. – В записа се вписват адреса и наименованието на съответната териториална дирекция (офис) на НАП, пощенският код, както и дължимата сума.

– Санкции – Съгласно ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

На основание ЗКПО лицата, приложили реда на облагане с данък върху дейността от опериране на кораби, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно извършване на нарушение – в размер от 40 000 до 60 000 лв. Тези лица нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си за подаване на годишен отчет за дейността, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

Съгласно ЗКПО установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Данък върху разходите

Това е третата от поредицата данъчни консултация с информация и полезни съвети за видовете данъци, които Закона за корпоративно подоходно облагане регламентира като приложими към данъчните субекти. Тази статия се отнася за данъка върху разходите.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договори за управление са:
– Всички работодатели;
– Всички възложители по договори за управление и контрол.

Изводи:
1. Всички лица – работодатели и/или възложители по договори за управление и контрол, извършващи социални разходи и тези разходи са предоставени в натура на работниците и служителите и на лицата, наети по договори за управление и контрол са данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи;
2. Всички работодатели и/или възложители по договори за управление и контрол са данъчно задължени за данъка върху социалните разходи, независимо от следните обстоятелства:
– Извършват или не извършват стопанска/търговска дейност към момента на извършване на тези разходи;
– Видът на данъка, с който подлежат на облагане – корпоративен данък или данък, алтернативен на корпоративния, реализираните от тях печалби, приходи и/или дейности.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

1. Данъчната основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура са социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
– разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“;
– разходите за ваучери за храна;

Определянето на данъчната основа  са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за календарната година.

Данъчна основа – начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец. В случай, че няма приходи, свързани с извършени от работодателя социални разходи, предоставени в натура, размерът на данъчната основа за данъка върху социалните разходи ще бъде размерът на извършените за сметка на работодателя социални разходи.

2. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски /премии/ за допълнително социално осигуряване и застраховки „Живот”

Определянето на данъчната основа е регламентирано от ЗКПО.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по по ЗКПО е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

3. Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

Определянето на данъчната основа е регламентирано от ЗКПО.

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи за ваучери за храна по ЗКПО е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целия размер на начислените разходи, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък посочени от ЗКПО.

4. Данъчна ставка за данъка върху социалните разходи

Данъчната ставка за данъка върху социалните разходи по ЗКПО е 10 на сто.

Данъкът върху разходите е окончателен.

Социалните разходи, посочени от ЗКПО и начислените върху тях данъци върху разходите, се признават за данъчни цели в годината на тяхното начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на ЗКПО.

Данъка при източника

Това е втората от поредицата данъчни консултация с информация и полезни съвети за видовете данъци, които Закона за корпоративно подоходно облагане регламентира като приложими към данъчните субекти. Тази статия се отнася за данъка при източника.

Съгласно разпоредбата на ЗКПО лицата начислили дохода, удържали и внесли данъка при източника, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец утвърден от Министъра на финансите. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

Когато платецът на данъка не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в териториална дирекция на Национална агенция за приходите  София.

Съгласно разпоредбата на ЗКПО, в случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък,  декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение, но не по-късно до края на месеца, следващ тримесечието.

По искане на заинтересованото лице за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Национална агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът.

Внасяне на данъка при източника

Внасяне на данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове

Платците на доходи, удържащи данъка при източника са длъжни да  внесат дължимите данъци, както следва :

– В тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане.

– В срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – за всички останали случаи.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

Внасяне на данъка при източника върху доходи на чуждестранни  юридически лица

Платците на доходи, удържащи данъка при източника, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва :

– В тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойно данъчно облагане.

– В срок до края на месеца, следващ месеца на начиславане на дохода – за всички останали случаи.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице за доходите, данъкът се внася от получателя на дохода в срок да края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, като дохода се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в териториална дирекция на Национална агенция за приходите  София.

Съгласно ЗКПО надвнесен данък  при източника се възстановява от териториалната дирекция на НАП, в която подлежи на внасяне данъкът.

Отговорност

Съгласно ЗКПО, когато данъкът не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.

Имайте предвид, че предвидената в в ЗКПО солидарна отговорност за платеца и получателя на облагаемите с данък при източника доходи, е неприложима по отношение на доходите от:

– разпореждане с недвижимо имущество.

– сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.

За разлика от някои други видове облагаеми доходи като например доходите от лихви, посочени платецът на дохода е задължен да удържи и внесе данъка при източника, но получателят на дохода е лицето, понасящо данъчната тежест, задължението за удържане и внасяне на данъка, както и самото данъчно бреме са вменени единствено на получателя на този вид доходи.

Корпоративен данък

Предлагам ви първата от няколкото данъчни консултации относно видовете данъци, които Закона за корпоративно подоходно облагане регламентира като приложими към данъчните субекти. Тази статия се отнася за корпоративния данък.

Първият ми съвет е как се формира данъчен финансов резултат, който се облага с корпоративен данък. 
Данъчният финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО).
 Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. 
Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Основни категории по ЗКПО

– Данъчна основа – Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.
– Данъчна ставка – Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто.
– Данъчен период – Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен ако в Закона е предвидено друго.
За новоучредените данъчно задължени лица данъчният период обхваща периода от датата на учредяването им до края на годината, освен ако в Закон е предвидено друго.

Преобразуването по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) 
на данъчния финансов резултат се осъществяна с определени в този закон:

1. данъчните постоянни разлики;
2. данъчните временни разлики;
3. други суми в случаите, предвидени в този закон.

Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. 
За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;
2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

Данъчна временна разлика

1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;
2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

Данъчни временни разлики възникват и в случаите на преобразуване на дружества и кооперации по реда на ЗКПО.

Регулиране на слабата капитализация

Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по формула съгласно ЗКПО.

Непризнатите разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по формула съгласно ЗКПО.

Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за:

1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
4. лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

По отношение на нововъзникнали непризнати разходи за лихви се спазва поредността на възникването им.

Разходите за лихви на кредитните институции не се регулират по реда на ЗКПО.

Видове корпоративни данъци

В следващите няколко данъчни консултации ще разгледам видовете данъци, които Закона за корпоративно подоходно облагане регламентира като приложими към данъчните субекти.

Това са седните данъци:

– Корпоративен данък;
– Данък, удържан при източника;
– Данък върху разходите;
– Алтернативен на корпоративния данък.

Облагат се:

– Печалбите;
– Изрично посочените доходи на местни и чуждестранни юл;
– Дейността от организиране на хазартни игри;
– Дриходите от сделки по чл.1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия;
– Дейността от опериране на кораби;
– Представителните разходи, свързани с дейността;
– Социалните разходи, предоставени  в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол;
– Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

Обекти на облагане по ЗКПО

Днешната данъчна консултация засяга обектите, които се облагат по реда на ЗКПО.

Ще се опитам възможно най-изчерпателно да посоча кои са тези обекти, за местни или чуждестранни лица от източник в България и от местни лица от източник в чужбина се облагат с данък по ЗКПО.

1. Печалбата на местните юридически лица;
2. Печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл.1 от Търговския закон.

Търговци

1. Според чл. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1.1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
1.2. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) продажба на стоки от собствено производство;
1.3. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
1.4. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) търговско представителство и посредничество;
1.5. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
1.6. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) застрахователни сделки;
1.7. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) банкови и валутни сделки;
1.8. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) менителници, записи на заповед и чекове;
1.9. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) складови сделки;
1.10. (изм. – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лицензионни сделки;
1.11. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) стоков контрол;
1.12. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) сделки с интелектуална собственост;
1.13. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
1.14. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
1.15. (нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) лизинг.

2. Търговци са:
2.1. търговските дружества;
2.2. кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

3. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
3.1. отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

4. Печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност  в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност.

5. Доходите на чуждестранни юридически лица, когато са:
5.1. от източник в Република България;
5.2. посочени в закона;
5.3. не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България.

6. Доходи на местни юридически лица, които не са търговци (включително общини) от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от местни юридически лица.

7. Разходите, посочени в част четвърта на закона:
7.1. социални разходи, предоставени в натура;
7.2. представителни разходи, свързани с дейността;
7.3. разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

8. Дейността на организаторите на хазартни игри.

9. Приходите  на бюджетните предприятия от:
9.1. сделки по чл.1 от Търговския закон;
9.2. отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

10. Дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Данъчно задължени лица по ЗКПО

Искам в днешната данъчна консултация да ви запозная с един много интересен, особен и сложен пряк данък. Това е корпораативният данък.

Какво е корпоративно подоходно облагане?

Като основание за облагане с корпоративен данък се счита, че в условията на капитализма доходът се превръща в главен белег за икономическите възможности на лицата. Основите на съвременното прогресивно подоходно облагане са поставени в Германия в началото на 90-те години на XIX век. В по-голямата част от европейските страни неговото въвеждане датира от края на Втората световна война. В някои европейски страни, като Англия – 1965 г., Белгия – 1962 г. и Италия – 1974 г., се смята, че същинското облагане на печалбата започва значително по-късно, сравнено с Германия и САЩ, където този данък действа от 1920 г.

В съвременната данъчна система обектите на облагане с данъци са главно имущества, доходи и обороти (на стоки и услуги). Тъй като в миналото подоходните данъци в масов мащаб не са прилагани, преките данъци са се представлявали от имуществените такива. В съвременните условия фискалното значение на имуществените данъци е незначително, поради което може да се каже, че преките данъци днес се представляват главно от подоходните данъци.

С корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност. База за облагане е счетоводната печалба на данъчните субекти, преобразувана в намаление и/или увеличение според съответното законодателство. Счетоводната печалба се определя като разлика между приходите и разходите за определен данъчен период и така определена, тя подлежи на преобразуване, т.е. към нея се добавят или от нея се изваждат суми. Това какви суми трябва да се добавят или изваждат, се регламентира законово.

В България корпоративният данък е уреден със Закона за корпоративното подоходно облагане и след 2008 година вкл. ставката на корпоративния данък е 10%.

Кои са данъчно задължени лица по ЗКПО?

1. Местните юридически лица по смисъла на ЗКПО :
– Юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство.
– Дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

2. Чуждестранните юридически лица,които:
– извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност;
– получават посочените в закона доходи, които са с източник в страната.

Съгласно разпоредба на ЗКПО чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

3. Едноличните търговци –  за данъците удържани при източника и в случаите определени по ЗДДФЛ.

4. Физическите лица – търговци по смисъла на Търговския закон – за случаите определени в ЗДДФЛ.

5. Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол  – за данъка върху социалните разходи.

6. Неперсонифицираните дружества – същите са приравнени за целите на данъчното облагане на юридически лица.

7. Осигурителните каси, създадени на основание на Кодекса за социално осигуряване – приравнени на юридически лица.

8. Всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.Това не са отделни юридически лица, а предствляват относително обособени стопански единици, които нямат аналог в българската правна система.

Предоставяне на информация на основание ЗДДФЛ. Задължения за предоставяне на информация от платци на доходи

С настоящата данъчна консултация се надявам да ви дам няколко полезни съвета във връзка с вашата дейност и данъчно облагане.

Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. При преобразуване или прехвърляне на предприятие справката се изготвя от правоприемника.

Работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните.

В справката не се включват изброените по-долу доходи :
– изплатените доходи от трудови правоотношения и
– от задължително социално осигуряване, както и
– доходите, подлежащи на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ

Данъчни съвети:

1. Когато лицата са изплатили през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
2. Образецът на справката се утвърждава със заповед на Министъра на финансите и се обнародва в „Държавен вестник”.
3. Доходите от дивиденти по ЗДДФЛ се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на разхода – в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял.
4. Във връзка с реда за подаване на исканата от работодателите информация – приложима е Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица .

Справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност на предприятие справката се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по  Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съвет: За непредставяне или за несвоевременно представяне на информацията, както и за посочване на неверни или непълни данни, се налага глоба.

Задължения за предоставяне на информация от държавни органи

Министерството на вътрешните работи при поискване от органите по приходите предоставя необходимата информация за установяване дали едно лице е местно или чуждестранно съгласно глава първа.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 15 декември предоставя на Националната агенция за приходите актуални данни за населението по настоящ адрес, обобщени по населени места.

Важно! Актуални данни за населението по настоящ адрес можете да намерите на сайта на Главна дирекция „Гражданско състояние и административно обслужване” на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – /www.grao.bg/, в рубриката  „Таблици на населените места по адреси”.

Предоставяне на информация на основание закона за националната агенция за приходите (ЗНАП)

Текущо предоставяне на информация

Държавните и общинските органи, компетентни да регистрират или издават разрешения за извършване на определен вид търговска дейност, уведомяват агенцията за регистрираните лица или обекти и за издадените разрешения, както и за прекратената регистрация или отнетите разрешения до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

Органите, компетентни да регистрират превозни средства, включително въздухоплавателни и плавателни средства, уведомяват агенцията за регистрираните, отчислените и спрените от движение превозни средства ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

Съдиите по вписванията уведомяват агенцията за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, както и за учредените, изменените и заличените ипотеки ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

Общините уведомяват агенцията за декларираните недвижими имоти, превозни средства, открити наследства, придобитите имущества по възмезден и безвъзмезден начин по Закона за местните данъци и такси, както и за регистрираните търговски обекти до 15-о число на следващия месец.

Националният статистически институт обработва годишните отчети за дейността на лицата, задължени да ги предоставят съгласно ЗДДФЛ и предоставя данните от тях за целите на Националната агенция за приходите.

Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкции, издавани съвместно от:
1. министъра на финансите и съответния министър;
2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се предоставя от министерство.

Текущ обмен на информация

Редът за осигуряване на текущия обмен на информация между агенцията, министерствата, контролните органи на Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и общините се определя с инструкции, издавани от:
1. министъра на финансите и съответния министър;
2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се обменя с министерство;
3. министъра на финансите, съгласувано с Националното сдружение на общините на Република България.

Събиране и предоставяне на информация

Съдилищата и общините, държавните и общинските органи и Националният статистически институт предоставят на агенцията необходимата за осъществяването на функциите и правомощията й информация безплатно.

За целите на статистиката, планирането и анализа на прилагането на данъчното и осигурителното законодателство изпълнителният директор определя лицата, които предоставят информация по образец, утвърден със заповед, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Информация от търговските банки

Търговските банки и клоновете на чуждестранните банки уведомяват в 7-дневен срок агенцията за откритите или закритите от тях банкови сметки на:
1. едноличните търговци, местните юридически лица, включително тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица;
2. неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство;
4. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

За лицата, непосочени в т. 1 – 4, търговските банки и клоновете на чуждестранните банки предоставят информация за откритите или закритите банкови сметки по мотивирано искане от териториалния директор в 7-дневен срок от получаването на искането.

Предоставяне на информация на основание кодекса за социално осигуряване (КСО)

Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и изплащаните суми от фонда, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.